Ето защо през целия път дотука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен: — Грация, грация, синьоре… — повтарях им аз идничките италиански думи, които знаех, като потеглих пак. Само един Левски не се бои от такова фотографисване. Всяка гънка от неговия обществен и частен живот, https://mario0gkln.amoblog.com/tales-of-xi-an-Преглед-51796834